Естествените хладилни агенти са екологичната алтернатива на фреона и имат много слабо въздействие върху околната среда: минималните им нива на ODP (потенциал за разрушаване на озоновия слой) и GWP (потенциал за глобално затопляне) опазват озоновия слой, а приносът им за глобалното затопляне е под границите, определени от протокола от Киото.

Природните хладилни агенти, които са природни газове, попадат в по-широкия обхват на обширния опит на СОЛ като компания, специализирана в работата с газове под високо налягане, които могат да бъдат и токсични или запалими.
Естествените хладилни агенти могат да бъдат разделени на три групи:

Амоняк (R717)

Амонякът е естествен хладилен агент, известен с много високата си ефективност в хладилните цикли. Използва се в хладилната индустрия от 30-те години на миналия век, има много ниска температура на кипене и висока енергийна ефективност главно благодарение на много високата си латентна топлина на изпарение.

В противовес на отличните си свойства на хладилен агент, амонякът е токсичен за човека, запалим и не е съвместим с медни електрически вериги. За да се избегнат тези проблеми, се използват системи с вторичен флуид (като по този начин се избягва директното разширение), както и гликолова вода или въглероден диоксид. Сложността на тези системи означава, че амонякът обикновено се използва в големи промишлени предприятия, супермаркети или спортни съоръжения.

Въглероден диоксид R744

Въглеродният диоксид е еталонът за изчисляване на GWP и е изключително щадящ околната среда по отношение на глобалното затопляне, като същевременно не оказва влияние върху озоновия слой. В миналото той е бил широко използван до появата на CFC и HCFC (които днес вече не могат да се използват).

В допълнение към доброто топлопренасяне, въглеродният диоксид предлага висока обемен капацитет на охлаждане, което прави възможно използването на компресори с малък обем, както и отлична термодинамична ефективност при ниски и средни температури. Особеността на въглеродния диоксид в сравнение с другите хладилни агенти е, че са необходими специално проектирани инсталации, за да се справят с неговата диаграма на състоянието (P/T).

Той не е нито токсичен, нито запалим, не е патентован, нито има ограничения за използването му в световен мащаб, което означава, че разходите за производство и разпространение са ниски в сравнение с други хладилни газове.

Въглеводороди

Подобно на амоняка, въглеводородите бяха широко използвани до появата на CFC и HCFC, както в бита, така и в промишлеността. Днес интересът към използването им се подновява, тъй като отсъствието на флуор и хлор означава, че те не вредят на околната среда: почти всички домашни хладилници, които се продават понастоящем, използват въглеводороди.

Използването на въглеводороди за охлаждане има същественото предимство, че освен отличните им свойства за пренос на топлина, то означава, че могат да се използват минерални масла, като по този начин се избягват проблемите с влажността, свързани с използването на синтетични смазочни материали.

Рисковете, присъщи на инсталациите, използващи въглеводороди, сега са много ниски благодарение на намаленото количество HC, присъстващо в устройствата, и на разпоредбите на Регламент EN378.

Таблица за приложение