контрол на рН и неутрализация
Използването на силни минерални киселини за контролиране на рН при пречистването на водата не само крие риск от потенциално предозиране, което би довело до спадане на рН до много ниски стойности, но също така внася нежелани химични съединения (например хлоридни съединения) във водата. Технологията, предлагана от СОЛ, която за тази цел използва CO2, снабден със сертификат за чистота и употреба в хранителната промишленост, сравним с този, използван при газирането на безалкохолни напитки, е валидна и все по-популярна алтернатива.
Например коагулиращите съединения, използвани за пречистване на питейна вода чрез отстраняване на суспендираните твърди частици, които правят водата мътна, могат да повишат рН на водата до стойности около 9-10: за да могат тези химически продукти да работят правилно, рН трябва да бъде намалено почти до неутрално. СОЛ доставя решения, адаптирани към специфичните конфигурации на инсталацията на клиента, които контролират рН до безопасни стойности с помощта на автоматични системи.
Предимството на използването на CO2 е още по-очевидно, когато е необходимо да се отстрани алуминий от водата. Този метал е силно разтворим при стойности на рН, близки до неутралните, така че е необходимо внимателно да се контролира рН, за да се улесни отстраняването му: Технология на СОЛ за използване на CO2 прави това лесно постижимо с минимална работа по инсталацията.
Неутрализирането на алкални изхвърляния, например вода за миене, съдържаща сода или варовик, е необходимо, когато тази вода трябва да се изпрати към резервоар за вода или биологична инсталация. Традиционното използване на минерални киселини (H2SO4 и HCl) води до редица проблеми, като например сериозното ограничаване на съдържанието на сулфиди и хлориди във водата (в резултат на неутрализацията със сярна или солна киселина), високите разходи за поддържане и обезопасяване на инсталациите за работа с минерални киселини, риска от свръхкиселинност поради неправилно дозиране. Технологията на СОЛ за използване на CO2 решава тези проблеми. Всъщност карбонатите и бикарбонатите, получени в резултат на използването на въглероден диоксид, не замърсяват и не подлежат на ограничения за изхвърляне. CO2 е инертен, некорозиращ и работата с него не крие рискове за оператора, а регулирането на рН е лесно, тъй като дори при неправилно дозиране няма риск от свръхкиселинност.